Никога не съм разбирала слабия комерсиален интерес към документалното кино. Всъщност, разбирам го, но не го приемам. Добрата документалистика може да разказва изключителни истории, които са истински, докосващи и не са измислени, за да грабнат вниманието на зрителите. Сюжетите в документалните филми са открити от авторите или пък са „върнати към живот“ от архивите. И човек, ако веднъж усети магията на това „сурово“ кино, винаги се връща към него.
За първи път тази година в Neterra.TV+ имате възможност да гледате отбрана селекция от над 10 документални филма, които са част от фестивала Sofia Documental. Този фестивал е създаден през 2020 г. и цели да показва филми, които под някаква форма обсъждат темата за човешките права и тяхното (не)зачитане по целия свят. Предлагам да ви разкажа за някои от най-любопитните заглавия от Sofia Documental, които можете да гледате в Neterra.TV+, с уговорката, че цялата селекция е наистина много силна.
За пандемията в една болница в Кюстендил
„Една провинциална болница“ на Илиян Метев, Иван Чертов и Златина Тенева е искрен разказ за ежедневието в COVID отделението на болницата в Кюстендил. Повече от два месеца Иван Чертов и Златина Тенева снимат на терен (а Илиян Метев монтира паралелно в Англия, тъй като не може да пътува), преживяват щастливите и тъжните човешки моменти в болницата и постепенно започват да помагат на медицинските лица. А те… те са на предела на силите си: както физическите, така и психическите. И въпреки това намират начин и път да се усмихнат, да се пошегуват и да продължат да работят с големи сърца в изключително тежките времена на пандемията.
През 2022 г. „Една провинциална болница“ спечели наградата на екуменическото жури на фестивала в Карлови Вари и бе показан на множество кинофоруми по света. И бе оценен високо, защото успява да ни покаже как са се справяли лекарите всеки ден на онова място, на което всички се надявахме никога да не попаднем.
За порното и неговата кралица
Тя се казва Чели Уилсън и е наричана Кралицата на порното. От края на 60-те до средата на 80-те години Уилсън успява да изгради порно империя и да се превърне в емблематична фигура в САЩ. Тя е гръцка емигрантка с еврейски корени и до ден днешен нейното име се споменава с огромна почит и даже мъничко страх. Защо? Отговорът се крие във филма „Кралицата на порното“. Ето каква е нейната история накратко: родена в религиозно еврейско семейство в Гърция, Чели е омъжена насила за мъж, когото ненавижда.
След като му ражда две деца, тя се развежда с него, напуска страната през 1939 г. сама и отива в САЩ. И на американска земя личният ѝ живот е далеч от стандартния – тя се омъжва отново, но има връзка и с две жени, които живеят с нея. Тя придобива киносалон, в който първоначално се показват гръцки филми, а след като интересът към тях умира, Чели Уилсън се насочва към порното и това решения ще я издигне на върха.
За ромите, емигрантите и токсичните стереотипи
„Говори Понго“ е документален разказ за Понго, който преди 15 години извежда семейството си от Чехия и започва нов живот в Обединеното кралство. Той е от ромски произход, шофьор на камион е и иска да се спаси от дискриминацията на етническа основа. И макар че семейството му успешно се установява в новата държава, а децата му дори завършват университет, Понго е провокиран от изказване на чешкия президент, в което държавният глава заявява, че ромите не работят. Главният персонаж във филма се ядосва и прави нещо неочаквано – той организира работещите роми, за да покаже нагледно, че генерализиращите стереотипи са токсични във всяка една точка по света. Режисьор на филма е Томаш Краточвил.
За живота в Буча, който продължава въпреки всичко
Украинският град Буча бе един от първите, в които руската окупационна армия се позиционира в началото на войната. Извършените зверства с жителите на града и показните убийства на цивилни граждани, за които стана ясно само ден след като руснаците се изтеглиха от града и украинските военни влязоха в него, потресоха света. И все пак, животът трябва да продължи и филмът „Когато пролетта дойде в Буча“ на Мила Тешяева и Маркус Ленц доказва, че това се случва дори в най-тежките моменти.
Гледайте този филм, за да откриете колко може да бъде силен човешкият дух, след като е преживял най-тежките житейски епизоди. И за да разберете, че отричането на зверствата, случили се в Буча, е недопустим цинизъм.
За борбата за по-светло бъдеще и силата на приятелството
Филмът „Между две революции“ ни разказва за приятелството на Захра и Мария, които заедно учат медицина в университета в Букурещ. Двете стават приятелки, но Захра решава да се върне в родния си Иран, защото усеща, че „вятърът на промяната“ е задухал и трябва да се включи в революцията. Двете с Мария започват да разменят кореспонденция, „запечатвайки“ по този начин времената, в които и Иран, и Румъния се сриват.
Режисьор на документалния разказ, създаден изцяло от архивни кадри, е Влад Петри, а филмът бе една от звездите на Берлинале тази година и дори спечели наградата на FIPRESCI в програма „Форум“.
Какво друго на Sofia Documental в Neterra.TV+?
Сред останалите филми от документалния фестивал, които са в селекцията за Neterra.TV+, ще видим „Седем зими в Техеран“ – разказ за иранската студентка Рейханех Джабари, която е осъдена на смърт за убийството на мъж, опитал се да я изнасили. „Виж какво направих заради теб“ пък е среща с три жени, принудени да станат убийци заради насилствените им връзки. „Ла Сингла“ ще ни запознае с Антония Сингла, която е глуха, но е изкусна танцьорка на фламенко. След като прави революция в света на фламенкото, тя мистериозно изчезва…
И това не е всичко, което можете да гледате на Sofia Documental в Neterra.TV+ – тук ви очакват още историята на двама души, които печелят джакпота от лотарията и с това животът им тотално се променя, както и пътят на електронната музика в Сърбия, белязала поколения наред.
Доброто документално кино е ценност и важен „архиватор“ на човешката история. Именно поради тази причина създаването на документални филми е отговорна задача. Ако все още не сте запалени от „огъня на документалистиката“, то Sofia Documental е едно чудесно начало. След него сами ще търсите документалните филми, защото те носят съвсем различно киноманско удовлетворение.
Коментари